Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Божидар Сейков е ученик на Природо-математическата гимназия " Нанчо Попович " в Шумен. През ноември 2022 година приключва медицина в МУ в София. От януари до юни 2023 година работи в Клиниката по лъчелечение към УМБАЛ " Света Марина " – Варна.

От началото на юли т.г. е специализант по лъчетерапия в Отделението по лъчетерапия и радиохирургия в УМБАЛ „ Софиямед “.

Д-р Сейков, какво Ви стимулира да изберете лъчетерапията за компетентност?

Аз, като доста други сътрудници, имах фантазии да ставам изтъкнат неврохирург и с тази концепция влязох да последвам медицина университет. Този избор се промени четвърти курс, когато започнахме образование с цикъла дисциплини, който тогава включваше образна диагностика, ядрена медицина и лъчетерапия.

На първо място ме стимулира обстоятелството, че тази компетентност е точна просвета, която е напълно основана на доказателства и може да се предскаже с доста висока акуратност резултатът от лекуването и какви странични реакции можем да чакаме.

На второ място, от нас се изисква да имаме много дълбоки знания от образната диагностика – друга компетентност, която доста ми хареса по време на следването, защото проектите, които изготвяме се правят въз основата на образни способи като компютърна томография, магнитен резонанс, ПЕТ/КТ.

Освен това, специалността ме сграбчи с обстоятелството, че работим с високо професионална техника, която съгласно мен, с бурното развиване на технологиите през днешния ден, може само да се усъвършенства повече и повече. С това и лекуването, което ние можем да предложим на нашите пациенти, става по-добро и по-точно.

Завършили сте Природо-математическа гимназия, което допуска и по-богати познания в региона на физиката. Още първите Ви стъпки след дипломирането като доктор са в лъчетерапевтична клиника, с какво тези познания способстваха за Вашия избор?

Физиката постоянно ми е била забавна, само че по време на гимназиалното обучение, някак не съм вниквал толкоз в същността й. По-скоро наблягах на химията и биологията повече, защото бях в такава паралелка, а и приемните изпити в университета са основани точно на тях.

За благополучие обаче, в университета в първи и втори курс изучавахме физика и биофизика и шансът ме срещна с доста положителни асистенти, които, може да се каже, още веднъж възпламениха интереса в мен.

Как модерната лъчетерапия промени прогнозата на онкологичните пациенти?

Смея да настоявам, че нашата компетентност е една от най-бързо разрастващите се в последните години. Това се дължи на доста фактори, само че главното е развиването на образната диагностика и технологиите, които ни разрешават в днешно време да сведем страничните резултати до най-малко.

Днес технологията и опциите на актуалните линейни ускорители ни разрешава да оформим снопа от лъчи по подобен метод, че той оптимално тъкмо да съответствува с формата на размера, който облъчваме, а това от своя страна дава опция да запазим оптимално близките здрави тъкани.

Нямам самообладание да видя какво ще ни предложи бъдещето, изключително с усъвършенстването на модерния последно време изкуствен интелект и по какъв начин той може да се имплементира в нашата компетентност, с цел да можем да реализираме още по-точни и положителни резултати.

Нека да Ви върна за малко обратно в годините. По време на Коронавирус пандемията, като студент в пети курс сте работили като доброволец – първо в Александровска болница, по-късно в КОЦ – Шумен. Какво научихте през тези месеци на битка с инфекцията?

В началото на четвърти курс започнах работа в Спешното поделение на Александровска болница като болногледач.

След безусловно броени месеци, локдаунът към този момент беше световен и ние се борихме с нещо невидимо, което беше безусловно непознато както за нас, по този начин и за целия свят.

Александровска беше една от първите три огромни лечебни заведения в София, които одобряваха пациенти с ковид. Още помня, когато с сътрудниците за първи път облякохме костюмите и сложихме шлемовете на главата. Мисля, че всеки сътрудник, който е работил в първите месеци на пандемията може да удостовери, че те нямаха нищо общо с останалите талази. Знаехме само, че вирусът е предразположен на алкохол и хлор. Екипът ни тогава беше, в случай че не се неистина, от към 50 индивида, като огромна част бяхме студенти.

Предпазните дрехи първоначално бяха безусловно дефицитни и с сътрудниците сме носили еднократни костюми и маски доста повече от един път! единственото, което тогава можехме да създадем е безусловно да се къпем в защитните дрехи с хлорни и спиртни разтвори. Когато пациент беше позитивирал на теста, екипът който беше на промяна оставаше по 24 часа, а някои сътрудници оставаха и по 36 часа, за да запазим останалата част от хората, в случай че вероятно и ние сме се заразили, до момента в който излязат нашите PCR-и.

Като се върна обратно съзнавам, че пандемията с изключение на всичко останало, сподели какъв брой уязвими сме и какъв брой неподготвени можем да бъдем в сходна обстановка. Научих много, най-много да работя в екип, тъй като си давам сметка, че каквито и условия да предлага даденото лечебно заведение, в случай че екипът е обединен и всички сътрудници се схващат, всичко се случва по допустимо най-хубавия метод.

Благодаря на сътрудниците, с които ме срещнаха изискванията на работа, с някои от тях съм сигурен, че ще поддържаме връзка до момента в който сме живи. Съболезнования на околните на починалите и желая хората, които декларират че, не имат вяра във вируса, да се замислят доста надълбоко и да са признателни на всички сътрудници, някои от които заплатиха с живота са. Да им благодарят за всички старания, които са вложили, с цел да може през днешния ден да живеем по-нормално.

Сега имате шанса да попаднете в едно извънредно съвременно оборудвано поделение, кои характерни области на лъчелечението са Ви най-интересни?

Със сигурност една от областите е радиохирургията. Това е способ, с който можем с изключителна акуратност да облъчим доста дребен размер с висока сила и по този метод да съкратим времето за лекуване неведнъж, без това да понижи успеваемостта на лекуването, а даже някои изследвания сочат радиохирургията като по-ефективен способ от стандартните способи.

Другата област, която ми е супер забавна е брахитерапията, защото преди да дойда в отделението в " Софиямед " не съм виждал по какъв начин тъкмо се прави операцията. Искам да видя какви преимущества дава, най-много като опция на хирургичните интервенции за избрани диагнози.

Как виждате професионалното си развиване отсега нататък?

Искам да остана в България. Тук са околните ми и това е родината ми. Не е загадка за никого, че възрастта на медицинските експерти в страната ни се повишава непрестанно и не виждам скоро да спре или пък да стартира да спада. Това е резултат от доста фактори, главният от които е изискванията за работа, които се оферират тук и в чужбина. В някои области те просто са несравними и сме извънредно изостанали.

Няма нищо неприятно в това, даже съгласно мен е наложително в случай че желаеме да поддържаме високо равнище и да сме в крайник с новостите, да посещаваме курсове и специализации за в допълнение рационализиране на уменията си в чужбина. Прекрасно ще е, в случай че по-късно се върнем и успеем да използван наученото тук, с цел да предложим по-добри условия и късмет за живот на нашите пациенти. Искрено се надявам на смяна и промяна в опазването на здравето, които да разрешат повече сътрудници да изберат България.

В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?

Обичам да извозвам време с обичаните си хора, без значение къде. Обичам кино и обичам да навестявам концерти и фестивали. Последните години осъзнах, че в предишното не съм пътувал толкоз, колкото ми се желае и се надявам в бъдеще да мога да обезщетявам за изгубените благоприятни условия.

Кои качества – човешки и професионални, цените най-вече?

Няма съвършени хора, това е реалност, само че считам, че в случай че всички ние като общество се опитаме да бъдем по-добри и в сложни обстановки се сложим на мястото на индивида насреща и се опитаме да погледнем и през неговите очи. Така могат да се спестят доста нерви и главоболия и крайният резултат да е по-добър живот за всички нас.

Не претърпявам двуличието и интригите. Смятам, че те са причина страхотни колективи да се разпадат. Ценя точността и искреността, считам, че всеки същински експерт би трябвало да има тези качества с цел да може да пораства и да се развива по най-хубавия метод, както за него, по този начин и за близките.

Кои са учителите Ви в лекарската специалност?

Аз съм първият доктор в моето семейство и, за жалост не съм имал доста към кого да се обърна, когато ми е било мъчно. Но пък пък това ме стимулира и съм сигурен, че ме направи по-силен.

През годините в университета животът ме срещна с някои в действителност изключителни асистенти, които са способни да възпламенят искрата и желанието да се опознае съответната област, за което съм им извънредно признателен. Веднага откакто приключих имах опцията да стартира работа в клиника по лъчелечение в друго лечебно заведение.

Мисля, че който и да попитате, ще отговори, че първите месеци откакто приключим са най-трудни. Отговорността и отговорностите скачат извънредно доста и като излезем от университета сме изцяло неподготвени за всичко това. Искам да благодаря на сътрудниците си там, които ми помогнаха безусловно да направя първите си стъпки като доктор и като лъчетерапевт. Искам да благодаря и на доктор Иван Георгиев за гласуваното доверие и опцията да съм част от неговия екип.

Какво бихте желали да пожелаете на сътрудниците си, с които в този момент поставяте основите на една от най-модерните лъчетерапии у нас?

Колегите си познавам от напълно скоро, само че в тях виждам предпочитание за работа и предпочитание за рационализиране и това рефлектира върху нашите пациенти и върху качеството на лекуването, което можем да им предложим.

В лъчелечението безусловно всяко звено от личния състав е от изключителна значимост -като стартираме от санитарите и медицинските сестри, без които не може никое поделение, и преминем през рентгеновите лаборанти, които правят самото облъчване и се грижат пациентите ни да се усещат по допустимо най-хубавия метод по време на курса на лекуване. Също по този начин медицинските физици, без които никое поделение по лъчелечение не може да съществува - те са хората, които вършат проекта за лекуване и работата на апаратурата вероятни. Така стигаме до лекаря, който носи отговорността и задължението целият този развой да се случва по допустимо най-хубавия метод. 

Пожелавам на себе си и сътрудниците преди всичко здраве и да се въоръжим с самообладание и съгласие. Ясно е, че сложни моменти ще има, само че значимото е да се поддържаме и да организираме работата по този начин, че да сме в оптималната изгода на нашите пациенти, които са ни дали своят вот най-голямото доверие – да отговаряме за тяхното здраве и благоденствие.